(Money Changer and his Wife by Marinus van Reymerswaele) Време =

(Money Changer and his Wife by Marinus van Reymerswaele)

Време = Пари = Време?

Онзи, който желае да разгадае мистерията на парите, би трябвало първо да вникне в следното уравнение. Щом времето е пари, затова и парите са време, тъй като фундаментално изискване за всяко уравнение е неговата обратимост. 3 + 4 = 7, тъй като 7 = 4 + 3.

Фактът, че уравнението „ време = пари ” въобще не е обратимо, ми разбулиха по драматичен метод много мъже, най-вече по-възрастни, забогатели с течение на времето. Като практикуващ доктор ми се случваше от два до три пъти седмично да се срещам с сходни богати господа, пристигнали да търсят помощта ми. През живота си бяха прозрели всички правила на паричната игра, като се изключи закона за полярността и в много от случаите бяха натрупали доста благосъстояние. После – не рядко по време на обикновен обзор – им бяха поставяли диагноза, съгласно която разполагаха с доста малко време (за живот), във всеки случай – доста по-кратко, в сравнение с бяха очаквали, в случай че въобще неумишлено не бяха изхождали от догатката, че са безсмъртни.

Истински безумно е, че таман тези, които подсъзнателно имат вяра в своето величие, въобще не имат вяра в съществуванието на безсмъртната душа. Докато хората, които са наясно с безсмъртието на душата, по принцип изхождат от обстоятелството, че тялото е смъртно и за тях никога не е проблематично да се разделят с него в края на своя земен живот.

Обикновено първоначално богатите пациенти, подплашени от медицинските лица, които постоянно не са изключително деликатни, се пробват да победят събитията съгласно мотото, което до момента е дирижирало живота им: „ Все повече от все същото ”. И преди, и в този момент, това мото дирижира мислите и дейностите евентуално на множеството мъже, които нормално се втурват към фамозната клиниката „ Майо ” в Съединени американски щати, с цел да си издействат оттова някоя по-благоприятна диагноза. Щом като опитът им се окаже несполучлив, а брачната половинка или секретарката им са чули за мен, някои от тях се пренасочват към Лечителския център в Йоханискирхен. Тогава прозвучават фрази от сорта ни: „ Да коства каквото ще, господин докторе, единствено ме оправете! Пари имам задоволително! ” Отговорът ми, че казусът не е от парично естество, се възприема в множеството случаи първо с изненада, а след това – даже и с смут.

Онзи, който през целия си живот е продавал времето си за пари, изхожда, несъмнено, от обстоятелството, че в този момент още веднъж би могъл да завоюва известно време (за живот) против купищата си пари.

Разбираемо е неговото обезсърчение, че това не е допустимо нито при американските експерти, нито където и да е на друго място. Виждам ужаса му, когато ми се наложи да му кажа, че уравнението „ време = пари ”, върху което е построил живота си, е неправилно, и постоянно е било такова, и ще си остане такова. Дилемата се обяснява и от обстоятелството, че лекуването при нас никога не е по-скъпо. Не желая да кажа, че парите са безполезни, само че те не могат всичко и най-много не са в положение да ни изплатят време, през което да продължим да живеем. Ето по какъв начин и на богатите мъже им се постанова да се захванат с психотерапия и да се изплъзнат от опасността само посредством силата на личната си душа, за която в множеството случаи не ги е било грижа през целия им живот. Това не облекчава задачата им да завъртят кормилото на 360 градуса.

Жестоко, несравнимо по-жестоко от всеки различен интервал от време е да проумееш в тази жизненокритична фаза, че през целия си живот си надценявал парите и подценявал душата. Прозрението, че финансовото благосъстояние, съпоставено с някои други неща, не е чак толкоз скъпо, влияе в сходна обстановка заплашително и от време на време – напряко унищожително.

Това кошмарно събуждане ще си спестят мнозина, които по-навременно в живота си прозрат грешката в уравнението „ време = пари ”. Естествено, оня, който късно забележи своята илюзия, ще държи по-лошите карти в кръговрата на живота, само че въпреки всичко по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай!

Заблудата и изходът от дадена обстановка могат да бъдат прозрени по прилика. Нито един рационален екскурзиант не би обменил незабавно цялото си налично благосъстояние от устойчиво евро във валутата на някоя страна с нестабилна валута, защото му е известно, че най-после няма да има опция да извърши противоположната интервенция. Вместо това, ще обмени единствено толкоз, колкото са му нужни за идващите няколко дни. В това отношение съвсем никой не позволява неточности. Тогава за какво същото е несравнимо по-трудно разбираемо за хората, когато стане дума за най-важната валута – за благосъстоянието ни от време, което ни е отредено да живеем и да се радваме на живота. Капитална неточност прави оня, който обръща цялото си време, отредено му за живот – в пари, – във валутата, която след това не е конвертируема.

И без друго са неприятни картите на оногова, който има желание да стартира да живее живота си едвам на 65 години, а до тогава в същинския смисъл на думата го е отсрочил. Диагнозата за съществено скъсена рамка на живот стряскащо добре разяснява тази алтернатива. С сходна диагноза единствено малко на брой са в положение да се любуват и да се възползват от времето, което им остава. Мнозинството пострадали не престават да водят война даже през това време – също както са правили и до момента. Ако до тогава са воювали на паричния фронт, в този момент единствено сменят арената на военните дейности и не престават да се бият на болничния фронт.

~ Упражнение 13: Времето и парите

Заемете се със следните въпроси, подкрепени от усвоената към този момент медитация.

• До каква степен хипотетичното уравнение „ време = пари ” играе някаква роля в моя живот?

• Каква е моята цена за моето време?

• Колко пари владея сега и какъв брой време съм вложил в тях?

• Колко е времето, което считам, че ми остава да пребивавам или пък аз имам вяра във физическото величие?

• Вярвам ли в безсмъртието на душата и държа ли на нея? Колко време и пари съм подготвен да влагам в душата си?

• Трупам ли материално благосъстояние, без значение от убеждението, че сигурно не мога да го взема със себе си? Вярвам ли, че парите вършат индивида благополучен?

От: „ Психология на парите “, Рюдигер Далке, изд. „ Сиела “, 2013 година
Картина: Money Changer and his Wife by Marinus van Reymerswaele; chinaoilpaintinggallery